"Никога не се е говорело за истината по различни съображения – след войната не сме смеели да говорим, защото сме били победени и Царска България е мълчала. По време на социалистическото развитие също сме мълчали – инструкциите на Москва и Интернационала са били да търсим точки на сближаване и приятелство, да не се говори. Следва периода след 10 ноември 1989 г., когато пак се мълчи. Ще влизаме в ЕС, ще вкарваме Западните Балкани – как да им кажем истината"

Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".

Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.

"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини". Книгата излезе преди около месец  и половина и вече имаше своята премиера в Столична библиотека. Резонно е да бъде представена и в Кюстендил, като една от вратите към Западните покрайнини“, каза доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН.  

Той представи авторите в последното издание на сборника. В него са включени два текста на д-р Валентин Янев – "Българското  администриране на Моравско по време на Първата световна война - митове и реалност" и друг, който касае пряко Кюстендилският край – "Рудодобивът, който доубива българите".

Д-р Янев цитира в началото на едното си историческо изследване Лойд Джордж – министър председател на Великобритания по време на Първата световна война, който казва "Цялата документация, дадена ни от някои нашите съюзници при сключването на мира, беше лъжлива и фалшифицирана, и ние сме отговорни пред света, че си затворихме очите за истината".

"Никога не се е говорело за истината по различни съображения – след войната не сме смеели да говорим, защото сме били победени и Царска България е мълчала. По време на социалистическото развитие също сме мълчали – инструкциите на Москва и Интернационала са били да търсим точки на сближаване и приятелство, да не се говори. Следва периода след 10 ноември 1989 г., когато пак се мълчи. Ще влизаме в ЕС, ще вкарваме Западните Балкани – как да им кажем истината", коментира д-р Янев. Той обаче посочи, че пропагандата от сръбската страна "прекалява".  Д-р Янев говори и за рудодобива от другата страна на границата, в Босилеградско, който застрашава да опустоши Кюстендилския край. 

Иван Николов, който в продължение на много години наблюдава и печатните и електронните медии в Сърбия, и е един от големите специалисти по проблематиката в Западните български покрайнини, представя в сборника статията си "Противодействие срещу езика на омразата". 

"Истерията, която се произвежда поражда национална омраза", каза Николов, който припомни за организираните чествания на "Сурдулишките мъченици".  Сръбската страна няма да позволи отбелязването на годишнината от погрома в Босилеградско, защото трябва да си пренапише историята, а тя няма да го направи, посочи още той по повод днешната дата. Николов припомни и за засилването на другата национална пропаганда – идеята за "шопската нация" и претенциите за сръбско малцинство във вътрешността на България. 

В текстовете на книгата са представени материалите "За правния статут на Западните български покрайнини", с автор Ангел Пелтеков, "Една забранена книга" на Едвин Сугарев и "Православната църква и войната" на доц. Иво Янев - богослов от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Представи ги доц. д-р Александър Гребенаров.

Доц. Ангел Джонев припомни за парадокса с връщането на книгата на Едвин Сугарев "Елегия за Краището: Съдбата на българите в Западните покрайнини", както и на самия автор от границата. "Това е една изстрадала книга, първо се появи електронно, но когато излезе на хартия, тя стана застрашаваща сръбската национална сигурност и в продължение на няколко пъти беше връщана от границата", посочи още доц. Джонев. Той припомни, че в началото на ноември м.г., когато книгата трябваше да бъде представена в Културно-информационния център  в Босилеград, там беше извършен обиск, книгата – иззета, а на Иван Николов беше повдигнато обвинение. Николов разказа, че по сръбското законодателство за такова престъпление е предвидено лишаване от свобода от 3 до 10 години и посочи, че и до днес не е прекратено това производство срещу него.

"Въпросът е защо сръбската държава се плаши от тази книга – мога да отговоря по единствен начин: защото казва истината от реалният живот", каза доц. Гребенаров, цитирайки текста на Едвин Сугарев в книгата.

Живеем във време на парадокси – книгата може да се тегли свободно от интернет, но не може да премине границата, защото тя е заплаха за нечия национална сигурност, обобщи доц. Джонев.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.